Как една сладкарница на име „Спомен" се роди и заживя сред страниците

Когато видях конкурса за коледна книга на Чарли Уайлд усетих, че това е моят знак от съдбата! Реших да опитам да създам една истинска история облечена в художествената измислица около сладкарница "Спомен". Попринцип обичам имената да си имат значение, така че нямаше по-подходящо име за това ароматно място.

Три месеца писах ли писах... покрих условията на конкурса и изпратих ръкописа си. Последва едно дълго чакане, през което минах през няколко емоционални етапа: 

- Радост и гордост, че съм написала цяла книга за такъв кратък срок!

- Вълнение и вяра, че ще изберат моят ръкопис заради личната история, която споделям.

Две седмици по-късно:

- Съмнение дали не съм написала прекалено банална история и заради това няма да се хареса. 

- Възможности за разпращане на книгата ми и на други издателства ако не бъда избрана.

- Какво трябва да направя ако искам да издам романа си сама без издателство?

Толкова много въпроси имах докато не дойде деня, в който признавам си имах доза разочарование. Не се разочаровах от това, че не са избрали моят ръкопис, а от начина по-който обявиха кой е победителя. Смятам, че бе редно да върнат един имейл поне... "Благодарим за участието Ви в конкурса ни, ще се радваме да участвате и в следващи наши проекти и да прочетем Вашето творчество. Спряхме се на друга история, която смятаме, че ще пасне по-добре на тазгодишният ни коледен календар! Пожелаваме много възможности за писане и за четене, всичко добро! " 

Смятам, че тези три изречения показват много повече като отношение и уважение за нас участниците. Можеха да си отделят половин час да разпратят този имейл на всички. Факта, че видях кой е победителят случайно на стори в профилът им е малко несериозно.

Въпреки всичко реших да се предизвикам и да продължа работата си по книгата, която сега може да си поръчате! "Канела между страниците" е труда ми, който реших, че искам да излезе на бял свят, да сложа на рафта си, да достигне като история до повече хора и да докосне сърцата на читателите. Ако бях изпаднала в самосъжаление, че не ме бива за това или че съм си загубила времето то тази книга щеше да остане просто един файл на компютъра. 

Надявам се сладкарница "Спомен" да пази спомена за родителите ми, такива каквито аз ги помнех - добри, честни, целеустремени и обичащи! Следвам техният пример и се старая да го предавам на детето си!